Ню Йорк през 2010 г.

Приближаването към Манхатън ни даде широка панорама, преди сградите да изпълнят улиците около нас. През прозореца на автобуса силуетът на Мидтаун се показваше сред облаците, а кулите на Долен Манхатън образуваха отделна група по на юг.

Отдалеч сградите се събираха в един разпознаваем силует. На улицата гледката се разделяше на отделни фасади, ъгли и тесни пролуки между кулите. Към по-широките панорами се върнахме от пристанището, а по-късно и от наблюдателната площадка на Рокфелер Сентър.

В южния край на Манхатън спряхме в Батъри Парк, където по време на посещението ни стоеше „Сферата“. Повредената метална скулптура някога се е намирала на площада между кулите близнаци на Световния търговски център.

Създадена от Фриц Кьониг, тя оцелява при атентатите на 11 септември 2001 г., въпреки тежките повреди. През март 2002 г. е поставена в Батъри Парк в памет на жертвите. Там я видяхме през 2010 г., преди да посетим самия район на Световния търговски център.

Повредената повърхност превръщаше скулптурата в съвсем различен паметник от тържествените статуи и фасади другаде в Манхатън. Историята ѝ беше част от предмета пред нас.

Круизът ни изведе в пристанището на Ню Йорк за различен поглед към града. От водата крайбрежието и сградите на Манхатън се виждаха заедно, под разтварящото се над тях облачно небе.

Основният ориентир беше Статуята на свободата, издигната върху пиедестала си на остров Либърти. Дори от корабчето очертанията ѝ бяха неповторими: вдигнатият факел, короната и дългите гънки на дрехата. Статуята е открита на 28 октомври 1886 г.. Фредерик Огюст Бартолди проектира фигурата, чиято медна повърхност постепенно придобива познатия зелен цвят.

По-далеч през пристанището мостът Верацано-Нероус свързваше Бруклин и Статън Айлънд. Висящият мост е открит през 1964 г., а дългият му отвор добавяше още една разпознаваема форма към гледката от водата.

Круизът ни даде и възможност да погледнем назад към Долен Манхатън. На сушата бяхме гледали нагоре към отделните сгради; от пристанището връзката им с крайбрежието се виждаше много по-ясно.

Обратно в Долен Манхатън заварихме група посетители около Charging Bull на Бродуей, до Боулинг Грийн. Бронзовото животно стои ниско и мощно на улицата, с наведена глава и извито тяло, сякаш всеки момент ще се раздвижи. Около него беше оживено — хората се събираха за снимки на фона на околните градски сгради.

Скулптурата е дело на Артуро ди Модика и стои в северния край на Боулинг Грийн от 1989 г.. Връзката ѝ с финансовите пазари я прави естествено начало за близкия район на Уолстрийт.

Около Уолстрийт и Броуд Стрийт сградите са плътно до тротоарите. Нюйоркската фондова борса се откроява с големите колони и скулптурния фронтон. Главната ѝ фасада е на Броуд Стрийт, където сградата е завършена през 1903 г.. Видяхме я от улицата, сред всекидневното движение на Финансовия район.

Наблизо статуята на Джордж Вашингтон обозначава Федерал Хол. Тук на 30 април 1789 г. той полага клетва като първи президент на САЩ. Сградата, която виждаме днес, е по-късна и е открита като митница през 1842 г.; встъпването в длъжност се е състояло в предишния Федерал Хол на същото място.

Тези места събират на малка площ няколко страни от историята на Ню Йорк: търговията, финансовите пазари и началото на федералното управление. Заслужава си да се вгледаме и в самите сгради — от фасадата на борсата до стъпалата под статуята на Вашингтон.

Църквата Тринити предложи поредна промяна в мащаба на Долен Манхатън. Неоготическият ѝ шпил и каменната зидария стояха сред много по-големи търговски сгради, а църковният двор осигуряваше открито пространство край нея.

Сегашната църква е проектирана от Ричард Ъпджон и осветена през 1846 г.. Околният църковен двор свързва мястото с по-стария Ню Йорк; тук е погребан Александър Хамилтън.

Църквата беше подходящ контрапункт на фондовата борса и околните офис сгради. В една и съща част на Манхатън виждахме действащ финансов район, ранно седалище на властта и исторически храм.

На мястото на Световния търговски център възстановяването още продължаваше. Видяхме строителен обект с нови конструкции там, където атентатите от 11 септември бяха преобразили Долен Манхатън.

По време на посещението ни One World Trade Center се строеше. Работата на целия терен беше част от много по-голям проект за възстановяване, включително мемориала, който тогава се подготвяше за откриване. Тогавашните строителни известия описват напредъка през 2010 г.

По-рано в Батъри Парк бяхме видели „Сферата“, оцеляла при разрушаването на първоначалния комплекс. Тук виждахме как следващият етап от историята на мястото добива физическа форма. Двете спирки бяха свързани, но показваха различни неща: оцеляла скулптура и възстановяван район.

При South Street Seaport силуетът придоби различен преден план. Мачтите и въжетата на исторически кораби се открояваха пред сградите на Долен Манхатън и показваха морската страна на града близо до финансовия му център.

Развитието на Ню Йорк е тясно свързано с пристанището. Музеят South Street Seaport е основан през 1967 г., когато защитници на наследството работят за опазването на района и морската му история. Видяното крайбрежие правеше връзката разбираема: корабоплаването и търговията принадлежат към същата градска история като близките офис кули.

Преминаването ни през Чайнатаун отново ни върна по оживени улици с магазини и табели. От превозното средство видяхме квартала мимоходом, една улична сцена след друга. Това добави по-всекидневен поглед към Манхатън между големите забележителности.

В източната част на Манхатън видяхме централата на ООН до Ийст Ривър. Модерните ѝ сгради внесоха нов архитектурен стил в посещението ни след по-старите каменни фасади на Долен Манхатън.

Комплексът на централата е завършен през 1952 г.. Високата сграда на Секретариата и по-ниската сграда на Общото събрание са части от един комплекс, проектиран за работата на международна организация в града.

Видяхме го отвън. Това беше поредна позната забележителност на Ню Йорк в истинското ѝ обкръжение, а реката помагаше да разберем разположението на комплекса.

При Рокфелер Сентър се върнахме в сърцето на Мидтаун. Сградите оформят поредица от площади и проходи, а златистата фигура на Прометей беше веднага разпознаваем детайл над Lower Plaza.

Пол Маншип създава позлатената бронзова скулптура през 1934 г.. Тя изобразява героя от гръцката митология, който донася огъня на човечеството. Скулптурата дава фокус на площада, преди околните сгради да насочат погледа нагоре.

За нас Рокфелер Сентър беше и отправната точка към много по-широка гледка към Манхатън: наблюдателните площадки Top of the Rock.

Качихме се на Top of the Rock на 30 Rockefeller Plaza, където градът се отвори в широка панорама. След като бяхме гледали нагоре от улиците между високите сгради, сега можехме да гледаме над покривите и да проследим формата на Манхатън.

На север Сентръл Парк се простираше между околните сгради. От тази височина много по-лесно оценихме размера на зеления му правоъгълник. Контрастът между парка и гъстите улици наоколо придаваше ясна структура на гледката.

При обръщане на юг се появяваше Емпайър Стейт Билдинг. Стъпаловидната му форма се извисяваше отчетливо над околните сгради, а Манхатън продължаваше отвъд него. Това беше едно от предимствата на гледната ни точка в Рокфелер Сентър: самият Емпайър Стейт Билдинг беше част от панорамата.

Наблюдателната площадка отваря за първи път заедно със сградата RCA през 1933 г. След дълго затваряне отново отваря като Top of the Rock през 2005 г., няколко години преди посещението ни. Площадките заемат 67-ия, 69-ия и 70-ия етаж.

Двете посоки предлагаха съвсем различни снимки. На север изпъкваха паркът и градските очертания около него; на юг на преден план излизаше струпването на сгради в Мидтаун. Заедно те ни дадоха по-ясна представа за местата, които бяхме виждали отдолу.

Обратно на улицата, Пето авеню ни показа нова поредица от познати сгради. Минахме и край антивоенна демонстрация — малък къс градски живот сред по-известните архитектурни забележителности.

Катедралата „Свети Патрик“ се открояваше със заострените арки, каменната резба и двата си шпила. Проектирана от Джеймс Ренуик, тя отваря през 1879 г.; шпиловете са завършени през 1888 г.. На фона на околните търговски сгради неоготическият ѝ облик създаваше особено ясен контраст.

Минахме и покрай входа на Тръмп Тауър, още един разпознаваем адрес на Пето авеню. По-нататък The Plaza отбелязваше края на Сентръл Парк с много различна фасада. Хотелът отваря на 1 октомври 1907 г., а разположението му до Пето авеню и Сентръл Парк Саут го прави част от подхода към парка.

Тази част от посещението ни беше посветена на улицата и сградите ѝ: катедралата, входа на кулата, хотела и хората между тях. Разнообразието се виждаше и без да влизаме вътре.

След като видяхме Сентръл Парк отвисоко, влязохме и в самия парк. Широката гледка от Top of the Rock отстъпи пред алеи, дървета и хора на открито. На терасата Бетесда артист, който правеше големи сапунени мехури, привличаше вниманието на близките семейства.

Терасата е едно от основните архитектурни пространства на парка. Калвърт Во я проектира с Джейкъб Рей Моулд, отговорен за сложните резбовани детайли. Стълбищата и балюстрадите ѝ оформят долната тераса и пространството около фонтана Бетесда.

Централната скулптура на фонтана, Ангелът на водите, е дело на Ема Стебинс и е открита през 1873 г.. Тя увековечава акведукта Кротон, довел прясна вода в Ню Йорк през 1842 г. Тази връзка свързва познатата забележителност с историята на градското развитие и общественото здраве.

Около терасата архитектурата и оживлението бяха част от една сцена. Артистът със сапунените мехури, зрителите и околната зеленина дадоха на разходката ни в парка различен ритъм от улиците на Мидтаун.

Филмът ни завършва на Таймс Скуеър след здрач, с осветени реклами, които изпълват гледката над улицата. Мащабът беше различен от дневните сцени: големи екрани и табели привличаха погледа нагоре, докато хората преминаваха през ярко осветеното пространство отдолу.

Името на района идва от The New York Times, чиято нова централа допринася за преименуването на Лонгейкър Скуеър в Таймс Скуеър през 1904 г.. До посещението ни рекламата беше станала определяща част от мястото, покривайки сградите с непрекъснато променящи се изображения.

Сред филмовите реклами бяха Сексът и градът 2 и Принцът на Персия. Те стояха сред останалите табели и екрани, които видяхме онази вечер, и придаваха на сцената детайли, характерни за нашето посещение.

След пристанището, Финансовия район, наблюдателната площадка и Сентръл Парк Таймс Скуеър доведе филма до оживен, ярко осветен финал. Това беше поредна съвсем различна гледка към същия град.

Посещението ни в Ню Йорк събра места, които разпознахме веднага, и детайли, появили се едва докато се движехме из града. Пристанището показа Манхатън отдалеч, Финансовият район събра старите му сгради наблизо, а Top of the Rock отвори гледка над улиците, които бяхме видели отдолу.

Сентръл Парк и Таймс Скуеър добавиха още две страни към посещението: хора около тераса сред зеленина, а след това тълпи под осветените табели след здрач. Заедно със снимките филмът ни споделя различните гледки към Ню Йорк такъв, какъвто го видяхме през 2010 г.

Снимки и видео

Собствени снимки и пътеписни кадри от посещението ни в Ню Йорк през 2010 г. — Let’s Visit by Radon.